Между Стара планина и Дунав е разположено едно от известните в северозападната част на страната села – Хърлец. То е в област Враца, която заедно с Видин и Монтана образува печално известния триъгълник на смъртта поради високата смъртност сред застаряващото население. Землището и самото село лежат върху голямо по площ плато, образувало се в резултат на голям метеорит. Водите на още една река минават през населеното място – Огоста. Льос е наименованието, което е дадено тук на наносната точка, а метеоритът минава преди хилядолетия. Льосът е песъчлив при Дунав, а направените сондажи откриват и наличието на море. Платото е хълмисто и в посоките юг и север е насечено от много на брой дерета. В тях текат миниатюрни потоци и реки, чиито води се вливат в големите водни басейни Дунав и Огоста. Макар и двете реки да са наблизо, дерето на селото е като цяло сухо и лишено от извори.
Благодарение обаче на откритите подпочвени води в Хърлец, днес именно те изиграват решаваща роля за неговото водоснабдяване. Селското землище е най-известно с това, че върху него е построена първата за целия Балкански полуостров атомна централа. На три километра от центъра на населеното място се намира така наречената Първа атомна – а на 12 км е и град Козлодуй. Благодарение на националния археологически резерват Августа, селото има богата и интересна история и едновременно с това привлекателна за посещение забележителност. Местността Калето е на пет км в северна посока от селото и там се разполага резерватът. В брой 90-ти от 1965-та година на Държавен вестник този резерват получава статут на обект с национално значение. Крепостта наподобява неправилен петоъгълник, а за този паметник на културата биха могли да се намерят доста интересни факти. Например издължаването на петоъгълника е от север на юг, а крепостните порти са три на брой. Две ъглови и единадесет междинни кули има крепостта, а за период от единадесет години между 1973-та и 1984-та са направени редица планирани проучвания от археологически тип. Те дават доста интересни сведения за мястото. Открити са няколко погребения, които се извършват чрез изгаряне на телата, а най-ранните следи за живот са от епохата на Бронза.
Първото поселение в земите на Хърлец извършват тракийските племена, задържали се тук до завладяването на Северна България от страна на римляните. В средата на първото столетие е изграден укрепен лагер от траките, което е още едно доказателство за присъствието им. Преди да се трансформира в крепостна стена, лагерът е ограден с дървета и земя. Римският и ранно – византийският център Августа се развива активно през периода втори – четвърти век, като в резултат на проучванията на укрепителната система са установени интересни неща. Например се знае, че стената е вкопана на два метра и тридесет сантиметра в земята, а дебелината ѝ е 2.50. Грубо обработени камъни се използват основно за изграждането на стената, а за допълнителна спойка се използва хоросан. През трети и четвърти век се извършват вражески нашествия, в резултат на което селището е на два пъти опожарено. През шести век аварите го разрушават и оттогава не е възстановен.
